100 БАЛОНА, ДВА РАНЕНИ ПРЪСТА И МНОГО РЕСПЕКТ


Така и не се разбрахме с балоните. Въпреки че съм в бизнеса с украси от 6 години и съм на мнение, че никоя декорация не е завършена без магията на балоните, никога не се осмелих да започна да си ги правя сама. Има нещо страшно в тези малки латексови създания, които могат да променят атмосферата на всяко събитие и карат всеки да се усмихне, но в същото време издават най-ужасяващия звук на света, когато се спукат.

Всички, които ме следват, знаят, че балонените конструкции в моите украси са дело на Марбал и Лони. Избрала съм този вариант, защото вярвам, че когато някой се справя в пъти по-добре от мен в някоя област, няма смисъл да се опитвам да го конкурирам. В процеса на работа ми се е случвало да поръчвам балони в последния момент, тъй като проектът също ми е поръчан буквално дни преди датата на събитието. Екипът на Марбал и Лони никога не ми е отказвал, а аз, да си призная честно, винаги съм си мислила, че те имат вълшебна пръчица, с която надуват балоните. Просто защото оставят такова впечатление, благодарение на своя професионализъм.

Наскоро обаче ми се наложи да надуя 100 балона за празника на балетната школа, в която танцува моята дъщеря. Бях оборудвана съвсем професионално - с електрическа помпа. Но светът свърши! Цялото начинание приключи със 100 надути балона, два счупени нокътя, един наранен пръст и още един – със смъкната кожа, заради прословутото вързване на възел, необходимо, за да не излезе въздухът от балона! И веднага си представих какво се случва, когато трябва да надуеш и завържеш около 200 балона, необходими за създаването само на една красива, богата и професионална балонена арка.


Пиша следващите думи с най-голямото уважение, което съм способна да демонстрирам към всички, които ме следват, и към всички клиенти, с които работя. Следващият път, когато поръчвате балонена арка, се усмихнете на хората, които ще ви я създадат. В случай, че цената, която ви дадат, не ви устройва, просто благодарете и подминете. И тогава се опитайте да надуете и завържете 200 балона. Защото човек оценява най-добре другите, след като повърви известно време в техните обувки. А колкото до мен – тези обувки не са моите, категорично! Но ще продължа да стъпвам в отпечатъците, които оставят те по моя път! Респект!

  • 100 БАЛОНА, ДВА РАНЕНИ ПРЪСТА И МНОГО РЕСПЕКТ

Прочетете още: